Анхела Ибаниес
Винилова кожа

Пепелникът бавно се изпълва със сиви останки,

издимяващи парченца от живот и страст,

която изразходва и изнемощява лудото сърце.

Звучи от грамофона едновремешната песен,

иглата драска бърза по виниловата кожа,

неонът мига в клепките,

опитвайки да потуши вълнението,

което се измъква в стъпка на бразда

и се върти и се върти, поддържайки един и същи тон,

чиста катастрофа звукова посред хартии

без лице, които лакоми се трупат

в гънките на масата,

която скрита лежи, победена от хода

и тежестта на живота, който я изчерпва

и прелива върху нея смаяна.

На погребението всичките ще плачат,

с удоволствие прелъгвайки

собственото си сърце,

завинаги запълни самотата раната

на онзи луд мечтател, който посред букви и листа

скри болката си.

Пепелникът лъхва на раздялата дима

и старият грамофон

продължава със своя тон,

иглата стърже по винила

нежно

при сбогуването

като да е цвете.