Пере Жимферер
Светлина от Велинтония

На Висенте Алейсандре

Присъстваща в надвисналата яснота, тази градина

е селението на времето.

                                        Никне от мрака

основата на необитаемото небе,

могъщества, пулсации, които кълнят и избухват

във флората на въздуха.

                                        Невидимо е времето

подобно светлината на градината: видима е градината

зад стъклата, не образът на градината

в прииждащата мирска светлина.

Но друга градина е видима: не място реално,

което го е имало, не и място, съществуващо в ума,

не последователността на времената в едно само място,

а постоянството на безвремево време.

Издигната върху невидим фон, градината

прави светлината видима.

                                        Ако гласът назовава

яснотата на това дърво, ако ръце върху прозоречната решетка

проникват в светлината на левитационно място,

ако стъпваме в центъра на мигновен вихър,

ние сме, без светлина и време, в невидимостта.

Думата на човек прави съществуващото реално:

в светлината, ще можем да видим като градина градината.