Пере Жимферер
Единство

На Мари Жозе и Октавио Пас

Под диктовката на здрача

под диктовката на тъмния въздух, кръгът се отваря

и го обитаваме: преходи, междинно

пространство. Не мястото

на проявлението, а мястото

на стълкновението. Шпагата

която разделя светлината.

                                        От окото към погледа,

постоянната яснота, околността на звуците,

камбаната, която земното видение приключва,

както неумолимото око на цветовата форма

фиксира огъня на един рубин. Това око

вижда ли окото ми? То е огледало от пламъци,

окото, което сега ме гледа. Със звук на скрипци,

осите на нощта. Със свалени мачти,

тишината се срива и, слепешката,

слънцето познава нощта.