Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Последна корекция
NomaD (2011 г.)
Източник
litclub.com

История

  1. — Добавяне

IV

Носят роза на гръдта си влюбените и обичат да се целуват сред шумолене на

                слънчогледи и витла.

 

Има листенца от роза, изоставени от вятъра в коридорите на клиниките.

 

Учениците си втъкват писалките между нокът и плът и натискат леко докато

                кръвта започне да шурти. Някои намират мъртви под задните чинове.

 

Ще бъда влюбен до смъртта и ще трептят ръцете ми, когато хвана твоите ръце, и ще

                трепти гласът ми като приближиш и те погледна в очите сякаш плача.

 

Келнерите познават такива клиенти, които молят за жетон на съмване и навъртяват

                ненужни телефонни обаждания, после окачват слушалката, искат един

                джин, опитват се да се усмихват, премислят живота си. По тези часове

                нощта е синя птица.

 

Започва да захлажда, русите момичета, треперещи се гледат във витрините. Едно

                избликване на звезди погасва тихо.

 

Светлините в отразяващо стъкло копират мрачното великолепие на пролетта,

                намръщените им припламвания сини, техните цветя от сяра и от негасена

                вар, викът на патиците, приканващ от страната на мъртвите.

V

В телефонните кабини

има странни надписи, рисувани с молив за устни.

Това са последните думи на сладките руси момичета, които с окървавени деколтета

                там се приютяваха, за да умрат.

Последна нощ под бледия неон, последен ден с халюциниращото слънце,

измити току-що улици с магнолии, жълтеещи фарове на патрулиращите коли на

                разсъмване.

В един и половина ще те чакам, на излизане от киното — и в този час в Депото

                мъртва е онази, чието тяло беше клонка орхидеи.

Ранена в нощните престрелки, свряна по пресечки от прожекторите, зашлевявана в

                night clubs, моята вярна и сладка любов плаче в ръцете ми.

Последна светлинка, най-тънката и чиста,

се плъзва сякаш от затворените заведения:

онази светлина, която спира минувачите

и им говори ласкаво за детството им.

Музика от едно време, песен, в такт с чиито някогашни ноти опознахме една нощ

                Ава Гарднър,

момиче, в светъл шлифер сгърнато, което в асансьора сме целували веднъж, на

                тъмно между два етажа, и имаше наситено сини очи, и говореше винаги

                много тихо — наричаше се Нели.

Затвори очи и слушай песента на сирените в посребрената от светещи реклами

                нощ.

Нощта си има жарки сини булеварди.

Сенки прегръщат сенки в барове и по басейни.

В тъмното небе звездите се сражаваха,

когато от любов умря,

                                        и беше като много бавно да ухаеше парфюм.

Край