Раул Ереро
Оранжева фабула

По реката се плъзга тюркоазна лодка,

в която плуват дърводелецът и моржът.

Приближават до един водопад,

моржът сваля калъфа на китарата и пее

като сирена, която да зове на работа.

Слънцето спихва, цапа с жълтък на яйце

английската орница.

Сами сме, с разчленените

тела из стаята разпръснати.

Дърводелецът прекатурва лодката

и плаче, докато се дави,

моржът плува.

Нагласявам си кърпа на главата

и изчезвам.

Часът слуша зад вратата,

часът отваря чешмите и чака

водата да ни задължи да излезем.

Моржът и една муха откупват дърводелеца,

връщат го в дома му,

за да го изгорят в комина.

Напълват се с течност дробовете,

плуваме инертни по течението,

което ни води до огнището на моржа.

Възстановеният и овъглен дърводелец

ни отваря вратата, кани ни да влезем.

Моржът приготвя яденето,

сядаме да разговаряме на масата.

Свечерява се, поглъщаме няколко стриди,

отдалечаваме се набързо от жилището.

Пътят изглежда несвършващ,

прилича на щипка памук.

 

8 септември 1997