Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Последна корекция
NomaD (2011 г.)
Източник
litclub.com

История

  1. — Добавяне

Не свършва тук историята.

То е само

малка пауза, за да отдъхнем.

Напрежението е така голямо,

излъчваното от интригата вълнение е толкова

наситено,

че всичките,

танцьори и актьори, акробати

и бележита публика,

сме благодарни

на уговореното предварително примирие на антракта

и се уверяваме

развеселени, че всичко е било лъжа,

докато музикантите настройват своите цигулки.

Досега видяхме

различни бързи сцени, водещи към смърт,

познаваме лицата на определени действащи лица

и знаем

нещо, за което даже много между тях не знаят:

причината, подбудила

предателството, а и името

на този, който го извърши.

Нищо окончателно не се е случило все още,

но

отчайването е отчетливо

изписано и изпълнителите

се опитват да избягнат строгостта на съдбата,

влагайки

премного топлота в своите пищни

жестове, премного червила в престорените си

усмивки,

чрез което — очевидно е — прикриват

малодушието си и ужаса,

насочващ

действията им в сценария.

Онези

извъртени и безсилни диалози

върху вчера, за отишлото си

време,

въпреки това, допълват

съсипаната панорама, очертала се

пред нас, и може би

ще обяснят по-късно повече неща, ще бъдат

ключът, който накрая всичко

ще оправдае.

Нека също не забравяме

любовните слова край езерцето,

промененото лице, насилието,

с което някой каза:

                        „не“,

                                поглеждайки небето,

и изненадата, която предизвиква

мрачният градинар, докато известява:

„Вали, господа,

вали

все още“.

Но може да е рано за предположения:

нека оставим

да се подготви механизмът таен,

да си възстановят дъха онези, които се налага да умрат,

и да помислим,

когато продължи да се развива драмата и болката

престорена

си стане истинска в сърцата ни,

че няма как да се направи нищо, че е близък

краят, който предварително ни плашеше,

че авантюрата ще свърши, несъмнено,

както следва, както е написано,

както е неизбежно да се случи.

Край