Висенте Галего
Слушайки святата музика на Вивалди

На Карлос Марсал и Фелипе Бенитес

Като светена вода,

като свещена роса след нощта в треска

измива душата тази музика с непрекъснатата си прошка,

струяща архитектура, която във въздуха опрешленява

илюзията за друг живот,

спасен вече, за да вкусва славата

на великолепен бог.

 

От земното се раждаш,

от метала и струната, от благородната дървесина,

от човешкото гърло,

което разтърсено утвърждава своя час в света;

и въпреки това летиш, благодарност, станала музика,

разсейващ се като дим дух,

който във вятъра изграждаш трайното си царство.

 

Ако някакво ехо от тебе звучеше в смъртта ни…

 

Насред смъртта звучиш днес,

хармонично чудо, чисто приношение на вяра

в чест на онзи бог, който не слуша молбата ти

или който слуша скрит, зад тъмното си мълчание,

жалбата за светлина, с която човекът го отегчава,

 

И ако не съществува бог,

кой вдъхва в песента ти тъй съвършена утеха,

странна мелодия с богохулна красота,

която внушаваш на хората божествената им участ,

за какво глухо ухо —

когато бъде нашето безпаметство в праха, —

насред смъртта, горда развълнувана молитва,

честваш онази крехка пълнота

на не зная кое лято или коя сиротна пяна,

щастлива,

на онази вълна,

която сутринта бяхме?