Висенте Галего
A Walk on the Wild Side ^[0]

На Даниел Мартин и Алфредо Перал

В дните на покой като този,

затворен в дома си и затворен

в едно бъдеще, лесно за предвиждане,

защото любовта се удължава, младостта се скъсява,

и не намирам причина да започна отново,

както правех често, да скърша своето равновесие

и сърцето, което познавам; в дните на покой,

несъмнено скучни, без никаква емоция,

което да не е спокойно, аз си припомням нощите

на онова диво време, което беше и мое.

 

Никога като през нощта

не е блестял животът ми, през онези години,

когато живях избягал от любовта,

избягвайки капаните й, боязлив и щастлив,

като някой, който е избягал от затвор

и открива, че светът е неговата страст.

Бяха нощи на шумотевица и автострада,

които траеха три дни; и сред алкохол и битки,

и дръзки одежди, и жени, които почти

ни раняваха очите като удар,

приятелството и музиката, и екстазът

ни изпълваха душата със сладка печал,

и да танцуваме беше тогава, за секунди,

като да сграбчиш живота за косата,

за да го любиш. Да преувеличавам всичко

се превърна в мой стремеж и живях тъй набързо,

че успях една нощ да забележа как времето

одраскваше плътта ми, изгаряше я:

и това предупреждение на огъня оживяваше жаждата ми.

 

Никога повече като тогава не е блестял светът ми.

Заобиколен с преходни неща, с жени за ден,

и дори понякога със страх от собствената ми алчност,

без подкрепа от никого и търсейки в дрогите

онази част, която в тях потвърждава живота,

чувствал съм се по-пълен, отколкото сега точно

в дните на покой, заобиколен от любов,

от подкрепата на онези, които се страхуваха от мене,

от изкусните дроги, които почти никой не забелязва,

защото са разтворени в старата привичка

на нещата, които понякога ни изглеждат по-дълбоки,

защото не ни вдъхновяват

и като капки от лауданум ни водят,

в тъжната си надежда,

към дълбок сън.