Христо Смирненски
Юли

Домъкна се юли, пристъпвайки леко,

нарамил със жега чувал,

и с нея обсипва той нази полека,

и с нея ни мъчи без жал.

 

Изонцо направи пак кървави бани,

Изонцо лежи на брега,

подобно на френци и на англичани

по тила се чеше сега.

 

Джон дърпа пък дългите си бакенбарди

и вика към новия брат:

„Хей, Вилсон, колега, ела ме поварди,

че гина в блокадния ад!“

 

А Вилсон Доларинг по стара привичка

навирил е потний си нос,

па шепне си глухо: „И мен гъделичка,

о, Джон Буле, този въпрос!“

 

И руския извор се пак не избистри,

пак хаос, пак каша е там!

В почуда са клетите руски министри,

в почуда е сам Бъкънан.

 

Той мръщи се, кисели прави гримаси,

че изворът може да спре,

но тежко тогава без руските маси,

о, кой друг за Джона ще мре!

 

Атаките вихрени доле поспреха,

Сарай е наново в покой

и в атински кръчми днес дири утеха

след тоз непосилен тъй бой…

 

Домъкна се юли и рокли ефирни

навсякъде мяркат се веч

и гледаме ний — новобранци немирни —

с въздишки по тях отдалеч.