Метаданни
Данни
- Година
- 1917 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от знам.бг)
Уви, аз колко съм нещастна!
Проклет да бъде онзи час,
когато младостта си красна
със теб, глупако, свързах аз!
Простак, простак си бил безмерен.
Погуби моите мечти…
Какво ме гледаш начумерен?
Кажи: глупак не си ли ти?
— Такъв съм, не отказвам, драга,
кат сляп, понеже тебе взех,
не те познах, уви, веднага,
та станах всякъде за смех.
Пловдив
Край