Христо Смирненски
Театрална любов

Катерина, Катерина,

ти познаваш моя нрав,

влюбя ли се, зло не чина,

аз не ставам Лудетина,

нито буен Борислав.

 

Но за Хамлет не мисли ме

и от него съм далеч,

ни за някой дядо Климе,

за чието славно име

щеше да се тегли меч.

 

А пък ти си, както зная,

опърничава жена,

та ще видиме на края

дали аз ще те играя,

или ти, кат досега.

 

Вярвай, прелестна Аида

(не тъй тлъста кат оназ

Морфова де… без обида!),

пак смекчена ще те видя,

сигурен в това съм аз!

 

Ще си взема, Катерина,

някой добре скроен фрак

и наконтен цял ще мина

покрай вашата градина,

да те хване пак мерак!

 

Ти се смееш и отричаш,

мъжемразко, сал наглед!

Смей се, дрънкай що обичаш,

аз ти казвам, ти ще тичаш,

две по две е често пет.