Метаданни
Данни
- Година
- 1917 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от знам.бг)
1. Зима
Нацапана с пудра, повдига земята
към гордото слънце печални очи;
тя поглед любовен в моление мята,
тя сякаш му дума: „Недей ме мъчи!“
Кат Кирила Христов във облачна шуба,
разхожда се горе нехайникът Феб,
едвам я поглежда и дума й грубо:
„Бактисах, госпожице, вече от теб!“
2. Анчето
В снежната улица дивна госпожица
всички очички следят,
кожи лисичи преметнала гиздаво
над беломраморна гръд.
Чак до колене обуща е стегнала,
роклята също дотам,
шапка накривила, къдри подрязала —
цялата диша тя плам.
В снежната улица в светлата столица
пъстър разхожда се свет.
Дивна госпожица огнени погледи
стреля безспирно навред.
В снежната улица дивна госпожица
с алена сладка уста,
мигат от смях електрически лампички,
шепнейки нещо с нощта.
Девет часът е веч. Дивна госпожица
пак сред „Леге“ там стърчи.
Злоба и скръб се четат неизказани
в нейните черни очи.
Лампите смеят се, падат снежинките
по беломраморна гръд;
сбогом, госпожице, сбогом, красавице!
Нищо не хвана тоз път!