Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 3 гласа)

Информация

Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)
Източник
знам.бг

История

  1. — Добавяне (от знам.бг)

1. Зима

Нацапана с пудра, повдига земята

към гордото слънце печални очи;

тя поглед любовен в моление мята,

тя сякаш му дума: „Недей ме мъчи!“

 

Кат Кирила Христов във облачна шуба,

разхожда се горе нехайникът Феб,

едвам я поглежда и дума й грубо:

„Бактисах, госпожице, вече от теб!“

2. Анчето

В снежната улица дивна госпожица

всички очички следят,

кожи лисичи преметнала гиздаво

над беломраморна гръд.

 

Чак до колене обуща е стегнала,

роклята също дотам,

шапка накривила, къдри подрязала —

цялата диша тя плам.

 

В снежната улица в светлата столица

пъстър разхожда се свет.

Дивна госпожица огнени погледи

стреля безспирно навред.

 

В снежната улица дивна госпожица

с алена сладка уста,

мигат от смях електрически лампички,

шепнейки нещо с нощта.

 

Девет часът е веч. Дивна госпожица

пак сред „Леге“ там стърчи.

Злоба и скръб се четат неизказани

в нейните черни очи.

 

Лампите смеят се, падат снежинките

по беломраморна гръд;

сбогом, госпожице, сбогом, красавице!

Нищо не хвана тоз път!

Край