Христо Смирненски
Стихоплетие в „Булевард“

Госпожице, мамзел… през бирената чаша

как някак си по-стройна е снагата ваша,

как мила сте, игрива… въобще

приличате на малко, палаво дете,

красавица неземна, хубавица редка!

Разбира се, че никаква не правя сметка

за пудри, кремове и за боите мазни,

защото знам добре, че много туй ви дразни!

Ей, Жорж, я виж я как сърдито ме поглежда

изпод изтеглената с въглен тънка вежда…

Госпожице, недейте, моля, се нервира,

не съм аз крив, а тя — светата бира;

за прошка аз готов съм цяла нощ да шепна,

че вие сте пленително великолепна

със таз — аероплановидната капела…

Но кой ли офицер е дал столевка цела?

Пардон… камбаната-костюм го твърде бива,

у него съблазнително сте вий красива,

но жалко сал, девойко диамантоока,

но жалко само, че във всичко сте широка.

Докачих ли ви? Извинявайте тогаз,

пак бирата, мамзел… не съм виновен аз!