Христо Смирненски
Смисълта на живота

Двама рошави младежи

през един неделен ден

у бирарията „Тигър“

бяха седнали до мен.

 

И ядосани от нещо,

с нервно зинали уста,

те отричаха горещо

на живота смисълта.

 

„Няма смисъл и в живота,

всичко, братко, суета!

Влачим кръста за Голгота,

докат стигне ни смъртта.

 

Туй разкош, богатство, слава…

Всичко вятър, всичко прах!

Спомен даже не остава,

туй добре аз веч разбрах.

 

Раждаме се, да живеем

и живеем, за да мрем,

раждаме се, за да тлеем

под световния ярем!

 

Вярно, братко! Днес в живота

не намирам смисълта!

По-добре е даже скота

от човека на света…“

 

Халби празнейки задружно

(туй бе сигурно от яд!),

те намериха за нужно

малко да си помълчат.

 

Но след чаши десетина

пак отвориха уста

и намериха тогава

в пиенето смисълта!