Христо Смирненски
Разговори (Умът ми, колега, витае безспирно…)

— Умът ми, колега, витае безспирно

по чуки, долини, поля и гори,

той вечно в пространството броди всемирно

и денем, и нощем… насъне дори!…

— Не ме изненадваш с туй нещо, колега,

понеже от по-рано знаех това:

разправят навред, че отдавна избегал…

той де… квартирантът на твойта глава!

 

— Аз зная те за вечен веселяк,

тъга когото не спохожда.

— Е да, такъв съм, но и мене пак

до гуша нявга ми дохожда…

— Тъгата си изливате тогава

навярно тутакси с перото…

— Така обикновено правя,

т.е. тъй както вий в гърлото

изливате си, то се вика,

по цели бурета мастика.

 

Очите й са шоколад,

смехът й — немски мармалад,

страничките й пък каймак са,

устата — цъфнал нар… накратко:

тя цялата е нещо сладко —

но има преголяма такса.