Христо Смирненски
Разговори (Виж, адаш, онази дама…)

Из улиците

Виж, адаш, онази дама

има двеста килограма

чистичко месо, нали?

— Ех, хептен го прекали!

Сто едвам тя има-няма.

— Разликата е голяма,

ала знаеш… що да сторя,

под диктовка аз говоря,

туй стомаха ми диктува,

неговият глас се чува…

Онзи господин насреща

за какво тъй те подсеща?

— Той ли? Сякаш е козел

или по-право овен!

— Все на малко! Слушай мен:

цяла свиня представлява!

Виж ти колко е дебел.

— За прасе и лаф не става,

може, може… да е крава!

Ето онова момче —

туй е хубаво свинче.

* * *

— Представи си ти, Иване,

колко хубаво ще стане

да поискаш от баща ми

вече моята ръка!

— Представи си ти сега,

че не мога си представя

тази глупост да направя.

* * *

— Лекар казваше да взема?!

Нищо не разбират те,

лъжат само. Едно време,

още като бях дете,

чух, че някой си велик

лекар казал пред смъртта си:

„Дръжте своите стомаси

леки вие всеки миг,

хладни своите глави

и не знам какво си още,

доктори не трябват вам!“

Ала кел файда, уви?

На̀, например, ето аз

цели дни и цели нощи

нищичко, речи, не ям…

(Само четвърт килограм.)

На главата цял съм аз

зимата събирал мраз,

пил съм витошка вода

и от всичко кел файда?

На̀, едвам се днес държа!

— Вярно, докторска лъжа.