Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2011)
Разпознаване и редакция
NomaD (2011)

Издание:

Антология на немската поезия

 

Под редакцията на Димитър Стоевски

Съставили: Димитър Стоевски, Димитър Дублев, Ламар

 

Редактор на издателството: Блага Димитрова

Художник: Димитър Трендафилов

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Цветанка Апостолова

Дадена за печат на 30. XII 65

Печатни коли 20¾. Издат. коли 17–01.

Формат 59X84/16. Тираж 5090.

Издат. №41 (1989).

Поръчка на печатницата 1248. ЛГ IV

Цена 1,57 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Народна култура — София, 1966

История

  1. — Добавяне

Парливи стрели портокалите зрели запалват

        и пищно растат тук маслини, бадеми и орех.

Разцъфват треви по уханната руса земя —

        минзухар, тимиан, лайкучка, детелина и мак.

Безбройни рояци от птици пернати и пъстри.

        Пчелите и тука събират златистия мед.

Сладко е светлото мляко от сок на смокини,

        високо над мак зажаднял класовете навеждат глава.

Хвърчат край цъфтящия кактус сребристите птици,

        а в пустото село децата се молят за хляб.

Селяци без ниви ожънват земята. Плодът не е техен.

        Устата възсива напомня планинската лава.

Редят се ръкойките — скършени млади криле.

        На рамо понасят жените товара си тежък.

Припадне ли здрач, планините далечни синеят,

        превити и прашни тълпите се връщат дома.

Деца рахитични стоят пред отворени порти,

        със сбръчкана кожа и въшки по своите коси.

В порутени хижи, по пода, със глина измазан,

        хлебарки кръстосват край маси и столове вехти.

Котлето със черна верига над огъня висне

        и всеки ден леща със олио старо варят.

Понявга пекат кукуруз върху огън оскъден

        и свъсени гледат жените планинския връх,

където, накрай долината, във вила от мрамор

        от земното вино владелецът пие сега.

Но долу в полите, наострило вече ушите,

        селото към изток се вглежда и дълго слухти.

Край