Гюнтер Айх
Не забравяй…

Не забравяй: човек за човека е враг

и непрестанно той гибел крои!

Нивга недей го забравя, не го забравяй и днес,

даже за миг през април,

под това натежало небе,

когато мислиш, че чуваш как тихо тревата кълни.

Когато девойките плевели скубят

под песента на млада чучулига —

и в този миг не го забравяй!

 

Когато в избите на Рандерсакер опитваш кипналото вино,

в градините на Аликанте зрели портокали късаш,

когато в Мирамар там на брега на Таормина си почиваш

или когато палиш свещ на гробището във Фойхтванген,

или рибарска мрежа хвърляш далеко чак над Догербанк,

в Детройт винт от конвейера поемаш,

или когато пак засаждаш оризищата в Сечуан,

когато с мулето си Андите превалящ — и тогаз

недей забравя!

 

Недей го забравя, когато нежно те галят нечии пръсти!

Недей го забравя, прегърнат от свойта жена!

Недей го забравя в смеха на свойто дете!

 

Не забравяй, че след тая голяма разруха

всеки ще казва, че няма у него вина.

 

Не забравяй:

не лежат на картата Корея и Бикини,

а само във твойто сърце!

Не забравяй, че и ти си виновен за всичко ужасно,

което далече от тебе се върши…