Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране
sir_Ivanhoe (2011)
Разпознаване и редакция
NomaD (2011)

Издание:

Антология на немската поезия

 

Под редакцията на Димитър Стоевски

Съставили: Димитър Стоевски, Димитър Дублев, Ламар

 

Редактор на издателството: Блага Димитрова

Художник: Димитър Трендафилов

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Цветанка Апостолова

Дадена за печат на 30. XII 65

Печатни коли 20¾. Издат. коли 17–01.

Формат 59X84/16. Тираж 5090.

Издат. №41 (1989).

Поръчка на печатницата 1248. ЛГ IV

Цена 1,57 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Народна култура — София, 1966


Притихнала е бурята, но леко

на кръгозора блед потрепва още.

Болникът мисли: „Съмва. Ще заспя!“

и склопя пламнали клепачи. Ноздри

юницата подава от обора

хлада на утрото да улови.

В смълчаната гора немит и чорлав

един незнаен скитник се изправя

въз мекото легло от ланшна шума

и, сграбчил първия попаднал камък,

замерва гълъб, който сънен хвръква

и се изплашва, чул как тупва тежко

и глухо камъкът. Водата бърза,

като че гони диво, с леден дъх

побягналата нощ във мрачината,

дорде на дървеното мостче тихо

Христос и Богородица говорят,

но краткият им разговор е вечен

и несмутим като звездите горе.

Той носи кръста си и казва: „Майко!“

и я поглежда. „Ах, мой мили синко!“

отвръща тя. Небето и земята

безмълвно разговарят. Преминава

по старото й тяло таен трепет:

тя готви се деня си нов да срещне.

Възлиза призрачна зората. Бос

от женското легло се плъзва някой,

побягва като сянка, влиза дебном

като крадец през тъмния прозорец

във свойта стая, после се поглежда

във огледалото и го обзема страх

пред тоя блед и неотспал незнайник,

убил нощес във себе си момчето,

невинното момче, което беше,

и идещ тук да си измий ръцете

за гавра с каната на свойта жертва.

Затуй тежи прихлупено небето

и всичко е във въздуха тъй странно.

Отваря се вратата на обора. Съмва.

Край