Теодор Щорм
Това, което премълчаваш

Това, което премълчаваш,

с целувките го казваш ти,

само сърцето те издава —

тъй силно, сладостно тупти.

 

Ти, птичко, бягаш в страх безумен,

но се притискаш пак до мен;

макар че не намираш думи,

ти вече си в любовен плен.

 

Снагата си от мене браниш,

а ме целуваш с луда страст;

спокойна искаш да останеш,

ала над себе нямаш власт.

 

Един без друг не можем двама,

но те е страх да се дадеш.

О, длъжна си, друг изход няма,

и трябва да го разбереш.

 

От страх и от копнеж сломена,

от теб ще се изтръгне зов;

та този дивен свян роден е,

за да умре накрай в любов.