Фридрих Хьолдерлин
Младост

Когато бях момче,

избавяше ме често някой бог

от укорите и от пръчката човешка,

играех си тогава

в горичката с цветята,

а ветровете на небето

играеха със мен.

 

И както на тревите

сърцето радваш ти,

когато крехките ръце

към теб простират те,

тъй радваше и моето сърце

ти, татко Хелиос! И бях като Ендимион

любимец твой,

света Луна!

О всички вие верни

и дружелюбни богове,

да знаехте

как любеше ви моята душа!

 

Не ви зовях тогава

по име още, а и вие

не ме наричахте, тъй както хора се наричат,

когато се познават.

 

Но вас познавах по-добре,

отколкото съм хората аз някога познавал,

мълчанието на етера разбирах,

речта човешка не разбрах.

 

На шумолящата гора

съзвучието ме отгледа

и сред цветята да обичам

се учех аз.

 

На боговете във ръцете аз отраснах.