Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Der Zauberlehrling, 1797 (Обществено достояние)
- Превод от немски
- Владимир Мусаков, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe (2011)
- Разпознаване и редакция
- NomaD (2011)
Издание:
Антология на немската поезия
Под редакцията на Димитър Стоевски
Съставили: Димитър Стоевски, Димитър Дублев, Ламар
Редактор на издателството: Блага Димитрова
Художник: Димитър Трендафилов
Худ. редактор: Васил Йончев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Цветанка Апостолова
Дадена за печат на 30. XII 65
Печатни коли 20¾. Издат. коли 17–01.
Формат 59X84/16. Тираж 5090.
Издат. №41 (1989).
Поръчка на печатницата 1248. ЛГ IV
Цена 1,57 лв.
Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
Народна култура — София, 1966
История
- — Добавяне
Ех, останах най-накрая
сам без стария магесник!
С духовете както зная
ще се разпореждам днеска.
Много чудесии
съм видял и знам —
всичките магии
ще опитам сам!
„Хайде, леко
от ведрата
днес водата
рано-рано
с тежките си струи нека
да напълни тая баня!“
Хей, метлище старо, где си?
Я излез иззад парцала!
Слушай мен: сред смет и плесен
стига робски си живяло!
На, глава ти слагам,
ето и крака —
със ведрата бягай
за вода сега!
„Хайде, леко
от ведрата
днес водата
рано-рано
с тежките си струи нека
да напълни тая баня!“
Как ме слуша! Към реката
със ведрата тича — ето
като мълния хвърката
прекосява пак полето!
В банята се връща
вече втори път —
пълен е във къщи,
где що беше съд.
Спри, за бога!
Ей, метличке,
смая всички —
ти си хала!…
Да си спомня, ах, не мога
думата, що би те спряла!
Думата вълшебна, дето
пак метла ще те направи…
О, стани метла!… Но ето —
иде пак… и не престава!
Мъкне като дива.
Спри за миг, постой!
Вече ме залива
пустия порой!
Не, не може —
ще я хвана!
Да престане —
гад престъпна!
Как ме гледа, мили боже!
Страх ме хвана! Цял изтръпнах!
Чакай! Стига! Без пощада
вече давиш ни… Веднага
спри, изчадие на ада!
Виж, порой залива прага!
Ах, метлище бясно,
чуваш ли? Да спреш!
Спри или ужасен
бой ще изядеш!
Щом от дума
не разбираш
и не спираш,
то тогава
с тая брадва, черна чумо,
на трески ще те направя!
Ето я, пристига… влачи!
Как ще те пречукам само!
Надай, дух досаден, мрачен!
Милост тук за тебе няма!
Ех, че я улучих!
Сцепих я на две!
Най-подир сполучих —
стига страхове!
Гледай, чудо —
уж парчета,
а и двете,
боже мили,
втурват се отново лудо…
Помощ, о небесни сили!
И се връщат, и заливат
стаи, стълби в надпревара…
Божичко, потоп — загивам!
Чуй гласа ми, господарю!
Ох, спасен съм, идва.
Майсторе, беда!
Тая напаст жива
как да победя!
„Стой! Веднага
в къта двете
се смирете,
сили бесни!
Може с вас да разполага
само старият магесник!“