Жан Кокто
Разбирате ли ме така?

Францийо, цветуща в доброта,

раждаща жени, вина, каквито,

гдето и да търся упорито,

няма да намеря по света,

 

щом запея, както аз си зная,

всеки се извръща, сякаш глух;

но ще дойде ден — до всеки слух

ще достигне песента накрая.

 

Оня, който бе ми враг навред,

(че видял наопаки лика ми),

в миг ще осъзнае, че се мами:

всъщност моя стих е спазвал ред.

 

Станал мой приятел, той ще каже:

„В него има грях едничък май —

че е пръснал рими и накрай,

и измежду редовете даже.“

 

Смелост! Виж Ронсар — във тоя ден

той е победител. Но, народе,

розата в сърцето го прободе,

та мастило все кърви от мен.

 

Песента на славея, човече,

не дочуваш през деня, разбрах.

По̀ те убеждава урна с прах

от сърце, изпепелено вече.