Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Френска поезия. Сборник

Френска. Първо издание

 

Подбрал и превел от френски: Пенчо Симов

Рецензент: Симеон Хаджикосев

 

Народна култура — София, 1978

 

Poesie Française

Choix et traduction de Pentcho Simov

Narodna kultura

 

Художествено оформление: Иван Кьосев

 

Редактор: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

Дадена за набор 16. V. 1978 г.

Подписана за печат август 1978 г.

Излязла от печат август 1978 г.

Формат 84X108/32. Печатни коли 39. Издателски коли 32,76

 

Цена 3,62 лв.

 

ДИ „Народна култура“

ДПК „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Отворете ми вратата на която чукам с плач

 

Вечно променлив като Еврипа[1] е животът

 

Ти поглеждаше към облаците слизащи

с кораба осиротял към бъдещите трески

и за всички тези съжаления и разкаяния

спомняш ли си ти

 

Рой вълни извити риби и цветя надморски

нощ огромна бе морето

и реките в него се разпръсваха

 

Аз си спомням аз си спомням още

 

Вечер бе отивах в тъжната странноприемница

недалеч от Люксембург

В дъното на залата отлиташе един Христос

някой беше грабнал невестулка

друг държеше таралеж

и играеха на карти

ти пък бе забравила за мен

 

Спомняш ли си дългото сирачество на гарите

ние прекосихме градове които се въртяха през деня

и повръщаха до късно нощем слънцето на дните

О моряци о тъгуващи жени и вие мои спътници

спомняйте си за това

 

Двамата моряци бяха заедно навред

двамата моряци никога не си говореха

младият умирайки се строполи

Скъпи мои спътници

електрически звънци на гарите и песен на жътварките

мрежа на касапин полк от улици неизброими

конница от мостове и нощи посивели от пиянство

градовете във които бях живееха живот на луди

 

Спомняш ли си за предградията за проплакващото стадо на пейзажите

 

Сянка беше хвърлил кипарисът нисък

в тази нощ през късно лято слушах как

се оплаква птица и долавях пак

незамлъкващия шум от речен плисък

 

Но догдето мряха в самота безгласна

всички погледи на всичките очи

продължи брегът пустинен да мълчи

на оттатъшния бряг върхът проблясна

 

и безшумно минаха на фона блед

сенки пъргави като трептящи вейки

със обърнати встрани глави държейки

сянката на копията си напред

 

Сенките за миг нарастваха без мярка

за да чезнат пак в загадъчния здрач

тези сенки плачеха с човешки плач

и се плъзгаха по планината ярка

 

Но кого ще разпознаеш върху тези стари снимки

спомняш ли си за деня когато падна малката пчела във огъня

беше спомняш ли си в залеза на лятото

 

Двамата моряци бяха заедно навред

възрастният носеше верига на врата си

младият на плитка сплиташе косата си

 

Отворете ми вратата на която чукам с плач

Вечно променливи са Еврипа и животът

Бележки

[1] Еврипа. — Тесен канал, който отделя северната част на остров Евбея от континентална Гърция. Още от древни времена са забелязали, че посоката на течението в протока се мени твърде често и неочаквано (оттам и названието му, което означава променлив, непостоянен). Съществува дори легенда, че невъзможността да обясни това явление докарала Аристотел до самоубийство.

Край