Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Пенчо Симов, 1978 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Френска поезия. Сборник
Френска. Първо издание
Подбрал и превел от френски: Пенчо Симов
Рецензент: Симеон Хаджикосев
Народна култура — София, 1978
Poesie Française
Choix et traduction de Pentcho Simov
Narodna kultura
Художествено оформление: Иван Кьосев
Редактор: Марко Ганчев
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова
Дадена за набор 16. V. 1978 г.
Подписана за печат август 1978 г.
Излязла от печат август 1978 г.
Формат 84X108/32. Печатни коли 39. Издателски коли 32,76
Цена 3,62 лв.
ДИ „Народна култура“
ДПК „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Отворете ми вратата на която чукам с плач
Вечно променлив като Еврипа[1] е животът
Ти поглеждаше към облаците слизащи
с кораба осиротял към бъдещите трески
и за всички тези съжаления и разкаяния
спомняш ли си ти
Рой вълни извити риби и цветя надморски
нощ огромна бе морето
и реките в него се разпръсваха
Аз си спомням аз си спомням още
Вечер бе отивах в тъжната странноприемница
недалеч от Люксембург
В дъното на залата отлиташе един Христос
някой беше грабнал невестулка
друг държеше таралеж
и играеха на карти
ти пък бе забравила за мен
Спомняш ли си дългото сирачество на гарите
ние прекосихме градове които се въртяха през деня
и повръщаха до късно нощем слънцето на дните
О моряци о тъгуващи жени и вие мои спътници
спомняйте си за това
Двамата моряци бяха заедно навред
двамата моряци никога не си говореха
младият умирайки се строполи
Скъпи мои спътници
електрически звънци на гарите и песен на жътварките
мрежа на касапин полк от улици неизброими
конница от мостове и нощи посивели от пиянство
градовете във които бях живееха живот на луди
Спомняш ли си за предградията за проплакващото стадо на пейзажите
Сянка беше хвърлил кипарисът нисък
в тази нощ през късно лято слушах как
се оплаква птица и долавях пак
незамлъкващия шум от речен плисък
Но догдето мряха в самота безгласна
всички погледи на всичките очи
продължи брегът пустинен да мълчи
на оттатъшния бряг върхът проблясна
и безшумно минаха на фона блед
сенки пъргави като трептящи вейки
със обърнати встрани глави държейки
сянката на копията си напред
Сенките за миг нарастваха без мярка
за да чезнат пак в загадъчния здрач
тези сенки плачеха с човешки плач
и се плъзгаха по планината ярка
Но кого ще разпознаеш върху тези стари снимки
спомняш ли си за деня когато падна малката пчела във огъня
беше спомняш ли си в залеза на лятото
Двамата моряци бяха заедно навред
възрастният носеше верига на врата си
младият на плитка сплиташе косата си
Отворете ми вратата на която чукам с плач
Вечно променливи са Еврипа и животът