Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Френска поезия. Сборник

Френска. Първо издание

 

Подбрал и превел от френски: Пенчо Симов

Рецензент: Симеон Хаджикосев

 

Народна култура — София, 1978

 

Poesie Française

Choix et traduction de Pentcho Simov

Narodna kultura

 

Художествено оформление: Иван Кьосев

 

Редактор: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

Дадена за набор 16. V. 1978 г.

Подписана за печат август 1978 г.

Излязла от печат август 1978 г.

Формат 84X108/32. Печатни коли 39. Издателски коли 32,76

 

Цена 3,62 лв.

 

ДИ „Народна култура“

ДПК „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

На вечния Лазур насмешката сияйна

потиска с прелестта на свежите цветя

поета слаб, проклел таланта си, в безкрайна

пустиня призован безплодно от Скръбта.

 

Побягнал, зажумял, усещам в мен да впива

с неумолимостта на порив май дълбок

очи. Да бягам — где? Коя ли нощ бурлива

да хвърля — дрипав плащ — над присмеха жесток?

 

Завейте, ветрове, с вълни еднообразни,

с парцали от мъгла в простора, цял облян

от мрачните води на есени напразни,

вдигнете ни голям и мълчалив таван!

 

И ти сега излез от Лета, донеси ни,

Досадо, чак оттам тръстика, гъста кал

и запуши със тях ония дупки сини,

които птици зли направиха без жал.

 

Неуморими все, комини без пощада

да пушат — тъй от дим затворът сътворен

да угаси накрай в летящата си сграда

на слънцето лика, жълтеещ се над мен!

 

Небето мре. Прати, материйо, забрава

на Идеала зъл и гибелния грях

за мъченика — той да сподели остава

с човешките стада обора, стар за тях.

 

Понеже моят ум е празен — тъй буркана,

за дамски грим стои опразнен в някой кът, —

без пудра, червила, идеята остана;

с прозевки към смъртта се този моя път…

 

Напразно! Възвести Лазурът пак прослава

с камбани. О, мой дух, лиши те от покой,

за да те сплаши, зъл, с триумфа си и става

чрез живия метал вечерня синя той.

 

И, древен, пак лети, агонията твоя

разсича като меч, покрил мъгли, мочур…

Къде с ненужен бунт да бягам от безброя?

Обречен съм. Лазур! Лазур! Лазур! Лазур!

Край