Шарл-Мари Льоконт дьо Лил
Сънят на ягуара

Под свод от акажу, сред въздух натежал

и пълен със мухи, висят безброй лиани,

обвивайки стебла и дънери смълчани;

люлеят леко те и пъстър папагал,

и паяк жълтогръб, и стадо павиани.

Ей тук убиецът на биволския род

край стволове със мъх покрити леко стъпва,

жесток и уморен, със равномерен ход;

опашката му все край хълбока потръпва;

от жажда натежал, с раззината уста,

ръмжи и всява страх сред гущери, заспали

обедния си сън навред в околността,

където слънцето достига да ги гали.

В самотен кът, закрит от топлите лъчи,

на някоя скала удобна се изтяга

и лапата си той облизва и веднага

отпуска се да спи с притворени очи;

ала след миг плътта му трепва, разлюляна

от порива на бърз и първобитен ток:

сънува той, че сред далечната поляна

забива нокти с рев, подир огромен скок,

в плътта на някой бик, обзет от страх жесток.