Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Пенчо Симов, 1978 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Френска поезия. Сборник
Френска. Първо издание
Подбрал и превел от френски: Пенчо Симов
Рецензент: Симеон Хаджикосев
Народна култура — София, 1978
Poesie Française
Choix et traduction de Pentcho Simov
Narodna kultura
Художествено оформление: Иван Кьосев
Редактор: Марко Ганчев
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова
Дадена за набор 16. V. 1978 г.
Подписана за печат август 1978 г.
Излязла от печат август 1978 г.
Формат 84X108/32. Печатни коли 39. Издателски коли 32,76
Цена 3,62 лв.
ДИ „Народна култура“
ДПК „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
От шест хилядолетия войната
харесва на народите в света,
напразно бог с десницата си свята
звезди създава и твори цветя.
Небесният простор с лъчи от злато,
гнездото нежно и цветецът лек
не отстраняват лудостта, която
владее заслепения човек.
Победа кървава над враговете —
това е жребият, от нас мечтан;
наместо със звънци на вратовете
тълпи-стада вървят след барабан.
И кървавата слава с колесници
лети победно в облаци от прах,
прегазва всички майки мъченици
и всички страдащи дечица с тях.
Стремим се все към щастие сурово:
„Да мрем!“ Това е нашата съдба:
да имаме в устата си отново
вкуса горчив на бойната тръба.
Блести стомана, лагер задимява,
войникът, бледен, тръгва да руши,
топовният гърмеж възпламенява
невзрачните и мрачните души.
И всичко туй — за разни господари,
които подир всяка схватка зла
ще си разменят комплименти стари,
догдето гният вашите тела,
догдето из праха и треволяка
чакали, лешояди от леса
по костите ви ще тършуват в мрака
дали остават някакви меса!
И ни един народ не позволява
съседа му да бъде жив и здрав;
внушават ни във бой да търсим слава,
раздухват глупостта ни в бесен гняв.
Руснак е този! Сваляй го от коня!
Хърват е онзи! Огън бий, безспир!
Това е правилно. Защо пък оня
не носи син, а чието бял мундир?
Премахвам някого, подир което
изпъчвам гордо своите гърди,
защото той престъпник беше, ето:
посмял оттатък Рейн да се роди.
За Розбах и за Ватерло[1] ще трябва
да се мъсти! Човек е помрачен
и силата на разума отслабва,
сред сеч и мрак угасват ден след ден.
От ручеите може да се пие,
в гората да се вдишва аромат,
в мечти и обич да живеем ние,
но всеки готви смърт за своя брат.
Секат се, стръвно мушкат вдясно, вляво,
в борба се сплитат мишци, рамене
и ужасът с ръце се вкопчва здраво
във гривите на буйните коне.
А тук зората грее над простора!
Наистина се удивлявам аз,
че е възможно да се мразят хора,
догдето пеят птиците над нас.