Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Френска поезия. Сборник

Френска. Първо издание

 

Подбрал и превел от френски: Пенчо Симов

Рецензент: Симеон Хаджикосев

 

Народна култура — София, 1978

 

Poesie Française

Choix et traduction de Pentcho Simov

Narodna kultura

 

Художествено оформление: Иван Кьосев

 

Редактор: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

Дадена за набор 16. V. 1978 г.

Подписана за печат август 1978 г.

Излязла от печат август 1978 г.

Формат 84X108/32. Печатни коли 39. Издателски коли 32,76

 

Цена 3,62 лв.

 

ДИ „Народна култура“

ДПК „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Изкуството е радост, слава.

Във буря гръмко прозвучава,

след нея ярко грее пак;

света към светла участ води

и от челото на народа

блести като звезда сред мрак.

 

Изкуството е песен жива

с мелодия миролюбива;

градът я пее на степта,

мъжът я пее на жената

и гласовете на душата

във хор подемат песента!

 

Изкуството със мисли верни

громи навред окови черни!

Изкуството е смел войник,

и Рейн, и Тибър покорява;

безправния свободен прави,

а пък свободния — велик!

 

О Францийо непобедима,

запей така, че мир да има

под слънчевия небосвод!

Гласът ти, радостен, омаен,

надежда за света сега е,

мой роден и велик народ!

 

Запявай сутрин, пей, когато

проблесне залезът сред злато:

след труд веселие ехти.

Осмей, което си отива,

възпявай любовта красива,

възпей и свободата ти!

 

Възпей Италия[1] свещена,

възпей и Полша повалена,

Неапол, цял облян във кръв,

Унгария, която крее…

Потисници! Народът пее

понякога с гласа на лъв!

Бележки

[1] Възпей Италия… — Споменават се страни, в които вилнял свиреп терор след потушаването на революционната вълна през 1848–1849.

Край