Виктор Юго
На някого поднася…

На някого поднася

        душата в дар

дъха си, песента си

        и своя чар;

 

отдава нови сили

        и пролетта

във рози и в бодили

        за любовта;

 

април украса дава

        за всеки дъб,

а пък нощта — забрава

        за тежка скръб;

 

небето праща птички

        в поля, в гори,

росата къпе всички

        цветя в зори;

 

вълната, в страст метежна,

        след буен бяг,

дарява ласка нежна

        на своя бряг;

 

а аз ти давам — ето,

        вземи го ти —

най-ценното, което

        у мен цъфти!

 

Вземи самата мисъл

        за теб сега,

която тук съм вписал,

        уви, с тъга!

 

Вземи от мен привети,

        мечти безброй

и всеки лъч, що свети

        в живота мой!

 

Възторзите, родени

        в съня ми тих,

и ласките, стаени

        във моя стих!

 

Духа ми, литнал жарко

        към нов простор

подир звездата ярка

        на твоя взор!

 

И музата ми клета,

        която, виж —

от скърби е обзета,

        щом ти скърбиш!

 

Вземи жарта голяма

        на моя зов —

в гръдта ми друго няма

        освен любов!