Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Френска поезия. Сборник

Френска. Първо издание

 

Подбрал и превел от френски: Пенчо Симов

Рецензент: Симеон Хаджикосев

 

Народна култура — София, 1978

 

Poesie Française

Choix et traduction de Pentcho Simov

Narodna kultura

 

Художествено оформление: Иван Кьосев

 

Редактор: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

Дадена за набор 16. V. 1978 г.

Подписана за печат август 1978 г.

Излязла от печат август 1978 г.

Формат 84X108/32. Печатни коли 39. Издателски коли 32,76

 

Цена 3,62 лв.

 

ДИ „Народна култура“

ДПК „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

        Не си ли спомняш, мой живот, кажи ми,

        за онзи есенен далечен ден,

        отправил към леса опечален,

за сбогом сякаш, звук и стон неутешими?

Мълчаха птиците, възторгът им бе спрял,

роса студена бе крилата им обвила;,

припомняха си те със по-голяма сила

другарки и гнезда в гъстака прецъфтял.

 

От шумно празненство побягнах аз, готова

далеч от твоя взор да търся собствен път.

Но вялите поля добавяха отрова

от своята печал в унилата ми плът.

Полека минах аз през не една полянка,

навлизайки без цел в безмълвната гора,

и ето — любовта обви ме с твойта сянка

и въпреки студа почувствах, че горя.

Напразно пожелах с усилие голямо

да бягам и от теб, и от самата мен

и погледът ми, взрян дотук в земята само,

с вълшебство сякаш бе пред мене устремен.

Съгледах образ чист; узнаха сетивата,

че в ужас и любов сърцето ми тупти.

Проблесна слънце, с лъч разпръсна то мъглата,

небето се разкри… Пред мен застана ти.

Да заговоря с теб, не смеех; мълчалива

стоях, но този миг до смърт ще помня чак;

да заговоря с теб, не смеех, бях щастлива,

че в твоята душа съм вникнала все пак.

 

        Но ти допря ръката ми трептяща,

за миг се олюлях от трепета дълбок,

в лицето ми се вля червенина пламтяща,

        какво ми бе не знае даже бог!

Обаче устоях и не побягнах в мрака;

че си самотен, ти тогава се оплака,

ала разбра, че ний в света не сме сами

и моята душа към теб се устреми!

Ще помня този миг! А ти нима забрави

чаровния ни смут; не помниш ли дори

и нежните слова, които ми отправи:

„Ако сега скърбя, то в рая скръб цари!“

 

В гората тишина се беше разпростряла.

За мене този ден е най-щастлив и драг;

но отлетя и той, а неговият бяг

предчувствие внуши за нашата раздяла!

        Зад облак скри се сетен лъч златист

и разделени, в скръб остават оттогава

сърцата ни, а в тях от този залез чист

        единствен само споменът остава…

Край