Пиер-Жан Беранже
Лудите

Като калаени войници стари

в редици подравнени се редим;

ако пред строя някой изпревари,

„Хванете лудия!“ — във хор крещим.

Едничката награда за такива

е глад, преследване и смърт на скот

или след време статуя красива

за чест на целия човешки род.

 

А колко често някоя идея

като девица чака свой жених!

Глупците все безумство виждат в нея,

„Почакай!“ — казва й мъдрецът тих.

Но среща я един от тези луди,

които вярват в бъдния възход,

и млад живот в утробата й буди,

за нас, за целия човешки род.

 

Видях пред мене Сен-Симон, пророка,

богат отпърво, после — задлъжнял,

зает да отстрани докрай порока,

да промени докрай живота цял.

Увлечен от започнатото дело,

уверен беше той, че сочи брод,

по който към успех ще тръгне смело

след време целият човешки род.

 

И Фурие ни казва: „Тръгвай вече,

народе, и не стой презрян в калта!

Труди се във фаланги; надалече

сияе и очаква те целта.

След толкова нещастия земята

се свързва с грейналия небосвод —

сега за мир надеждата крилата

повежда целия човешки род.“

 

И Анфантен^[1] жената възвисява —

да бъде тя наравно със мъжа.

А вие казвате: „Напразна врява

на трима луди, вярващи в лъжа.“

Но, господа, безумие нима е

да търсиш щастие за цял народ?

Велик е, който кара да мечтае

за радост целия човешки род!

 

Та кой откри Америка, кажете?

Безумец, луд, навсякъде осмян

А кой създаде бог за вековете?

Отново луд, на кръста прикован.

И слънцето в надоблачните сфери

ако прекъсне вечния си ход,

отново някой луд ще изнамери

светлик за целия човешки род.