Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Пенчо Симов, 1978 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,8 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Френска поезия. Сборник
Френска. Първо издание
Подбрал и превел от френски: Пенчо Симов
Рецензент: Симеон Хаджикосев
Народна култура — София, 1978
Poesie Française
Choix et traduction de Pentcho Simov
Narodna kultura
Художествено оформление: Иван Кьосев
Редактор: Марко Ганчев
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова
Дадена за набор 16. V. 1978 г.
Подписана за печат август 1978 г.
Излязла от печат август 1978 г.
Формат 84X108/32. Печатни коли 39. Издателски коли 32,76
Цена 3,62 лв.
ДИ „Народна култура“
ДПК „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Изкуството е средство за израз на душата;
ръцете само пишат — поети са сърцата.
Под вътрешния порив човек не би успял
да спре стиха, внезапно в главата му назрял.
Дори да не желаеш, стихът се появява,
просмуква мисълта ти и литва ток тогава…
Сърцето ти диктува и пишеш. Все така
нататък ще го следва послушната ръка.
Ако на любовта ти със обич се отвръща,
ако безбурна радост и младост всемогъща
в лицето ти преливат сияйния си цвят,
стихът ти е изпълнен с цъфтеж и аромат
и отразяващ здраве, намира, че добре е
да се живее, даже и да се остарее…
Ала ако сърцето наскоро е било
измъчено, понесло непоправимо зло,
и хубостта, която желаеш за съпруга,
забравя те и лесно се впуска в обич друга,
ако болезнен пясък[1] отвътре те гори,
стихът ти е във траур и вижда мрак в зори
и угнетен от мъка, твърди, че във всемира
единственото благо е туй: да се умира…
Сърцето си разкрива поетът — всеки ред
проблясва от възторзи или от гняв е блед.
Напразно мисълта е менлива и крилата —
догдето литне, ето, задържа я душата.
На себе си не може човек да измени —
превръща в настояще отминалите дни
и сам се опознава чрез мъдрата охота
безспирно да прелиства духа си и живота.