Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Френска поезия. Сборник

Френска. Първо издание

 

Подбрал и превел от френски: Пенчо Симов

Рецензент: Симеон Хаджикосев

 

Народна култура — София, 1978

 

Poesie Française

Choix et traduction de Pentcho Simov

Narodna kultura

 

Художествено оформление: Иван Кьосев

 

Редактор: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

Дадена за набор 16. V. 1978 г.

Подписана за печат август 1978 г.

Излязла от печат август 1978 г.

Формат 84X108/32. Печатни коли 39. Издателски коли 32,76

 

Цена 3,62 лв.

 

ДИ „Народна култура“

ДПК „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Да се издигне всеки се стреми,

желае мощ, имущество и слава;

но да владееш хора и земи

и почести светът да ти отдава,

това е чест, която уморява.

Затуй отбягвам всякаква интрига,

животът нека ден за ден минава,

да нямам ядове — това ми стига.

 

А хората си пакостят сами,

един богатство чуждо пожелава

(съседски огън по-добре дими)

и до убийства стигнал би тогава,

а друг — лъжец или ласкател става,

догдето трети с подлост се издига…

А всяка ценност пушек представлява,

да нямам ядове — това ми стига.

 

Смъртта кого ли няма да сломи?

Природата пощада не познава,

с отрови, копия или ками

накрая всяка страст се прекратява.

Защо е нужна пламенност такава,

когато всеки смърт накрай постига?

Богатият душата си продава.

Да нямам ядове — това ми стига.

 

Владетелю, в света е тъй: ръми,

а после грее — всичко приеми

без гняв, като безгрижна чучулига!

Не съм завистник, алчността не ми

внушава „Чуждия имот вземи!“,

да нямам ядове — това ми стига.

Край