Бертран дьо Борн
Харесва ми…

Харесва ми великденското време,

което връща цветове, листа,

харесва ми в леса да се възземе

далече из простора песента

        на радостното птиче ято;

харесвам в пролетната долина

да видя пак палатки, знамена,

        изпитвам щастие, когато

сред равнината се подреждат в строй

бойци с коне, приготвени за бой.

 

Харесвам авангард да приближава

и хора с вещи да се втурват в бяг

и да пристига подир тях тогава

голяма армия, развяла стяг;

        харесва ми, когато мога

да видя някой замък обсаден,

да рухват крепостни стени пред мен,

        войската, вдигната в тревога,

зад ров да укрепява своя стан

с укрития на хълм добре избран.

 

Изпитвам също истинска наслада,

когато смел сеньор се спуска пръв

въоръжен, на кон, и тъй напада,

че другите увлича с бойна стръв,

        опасността е твърде близка,

но щом се впусне той с голям кураж,

не трябва никого да викат дваж —

        да го последва всеки иска,

че всекиго ще оценяват зле

без подвизи на бойното поле.

 

Връз меча — меч, сред грохот на копита

пробити щитове ще видим там,

където почва битка упорита,

и удрящи васали в куп голям —

        коне препускат без ездачи,

които повалени са били;

когато влиза в страшен бой, нали,

        боецът, който името си тачи,

връхлита с ярост вражеския щит:

пред пленник предпочита враг убит.

 

Не ми е тъй приятно, разберете,

да ям, да пия, да отдъхвам в сън,

отколкото да чуя вик: „Вървете!“,

да чуя от оръжията звън

        и конско цвилене в простора,

да чуя „Помощ! Помощ!“ силен вик,

да видя как се свличат в ров за миг

        и рицари, и прости хора,

пронизани от копия — по тях

и знаменцата с гербове във прах.

 

        Барони, чест и гордост ви зове

        в борба за замъци и градове —

        елате с нас, да водим боеве.