Има разкази, които когато четеш изтръпваш, тръпки пробягват по кожата ти и това е един от тях. Това е то ли френският Йовков, то ли френският Емилиян Станев, във всеки случай аз съм сигурен, че те са там, някъде във вечността заедно в онова пространство на гениалността, където студът, ледът, снегът сгряват сърцето. А щом сърцето е топло, щом пулсира ускорено след прочит от очите се отронва сълза, бистра и пречистваща, окриляща….
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.