Читателски коментари (за „Есента на патриарха “ от Габриел Гарсия Маркес)

Хипнотизираща и брилянтна!

Трудно ми е да си представя, че човек може да напише това… Мога да го повярвам, само като си спомня, че същият човек е написал „Сто години самота“. Но тук задачата му е била сякаш още по-трудна — в сравнение с роящите се поколения в „Сто години самота“, в „Есента на патриарха“ има единствен център — диктаторът (обобщаващ образ на латиноамериканския диктатор — защо не на който и да е диктатор).