Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

История

  1. — Добавяне

на Св.св. Константин Кирил и Методий

Нервите ни са опънати — до скъсване,

мозъкът ни ден и нощ кърви.

От наглост на управници ни втръсна,

от лицемерие, коварства и лъжи…

 

И никого не търсим да ни утешава,

че всички сме обречени с късмет

да креем сред абсурда на държава,

с велможи за линчуване и смет…

 

Не се нуждаем от харесване,

с комплекса на кварталните пачаври

след проба за елитност и калесване

с властта и жалките й лаври.

 

Наоколо гъмжат изчадия —

един на друг си ходатайстват…

Изчезват българските домочадия —

в чужбина предпочитат да ратайстват…

 

Котилото на демокрацията пука,

разпъплило смрадта навред

и хор от кукумявки ни закука,

и мършата е станала безчет…

 

По-весело не може и да бъде,

особено по тези ширини,

където чувстваш се прокуден

от бащината стряха и земи…

 

А как кръвта си да пролееш

безславно, като вехт воевода —

за чест и справедливост да живееш,

щом сляп е за апостоли народа…

 

21 май 2011 г.

Бележки

[0] Начало на Апокалипсиса.

Край