Райнер Мария Рилке
Зрящият

Откривам с поглед и със слух

следи от бури в дървесата,

които бият по стъклата,

и чувам как далечината

шепти неща — но без приятел

или сестра за тях съм глух.

 

Там бурята лети, не спира

през времето, през оня лес.

Светът, без възраст във всемира,

с пейзажа като стих в псалтира —

мощ, вечност ми напомня днес.

 

В бой с дребното сме все заети,

а едрото се бори с нас.

Щом буря ни строши ръцете,

ще сме подобни на предмети,

безименни, без собствен глас.

 

Надвиваме неща дребнави

и издребняваме сами,

а вечните и величави

не може никой да сломи.

Такъв е ангелът, когото

рисува Старият Завет:

и дяволите да връхлитат,

железни мускули да сплитат,

ще свири той по тях, защото

са инструмент за сърцевед.

 

А който е сразен така,

отказвайки се от борбата,

той прав пристъпя по земята —

велик чрез твърдата ръка,

която го оформя само.

Не иска слава на герой.

Когато нещо по-голямо

го порази — израства той.

 

1901