Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Ана Александрова, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
Често от теб удивен стоях на моя прозорец
разтворен от вчера… И сякаш забрана висеше
над новия град. Пейзажът помръкваше тихо —
все едно, че ме няма. Предметите гордо отказваха
познанство и близост с мен. Към фенера нагоре
се притискаше уличка. Виждах — бе чужда. Над нея
стая прогледна, съчувствено осветена от лампа.
Вече имах участие. Развълнувани щори заключиха блясъка.
Стоях. И проплака дете. Знаех: майката
тича из близките къщи — какво ли те могат!
И на целия плач безутешния повод разбирах.
Или се запяваше нейде: и гласът се простираше
в частица от мойто очакване. Или старческа кашлица долу
изпълнена с упреци спореше с цялата нежност.
Удари някакъв час. Закъснях да броя и той падна край мен.
Като чуждо момче, най-сетне допуснато, но непипало топка
и не знае играта, с която тъй леко занимават се другите,
гледа учудено: а сега, накъде? — Тъй стоях аз и ето —
неочаквано проумях, че ти обикаляш с мен и играеш
о, възрастна нощ! Удивих ти се. Там, където
кули се мръщеха над града с участта неразкрита,
и планини непознати лежаха, и в близката околност
отчужденост поглъщаше всички случайни проблясъци
на сетивата ми: Ти, Величие, бе това!
За теб не бе срамно, че ти ме познаваш. Дъхът ти
премина над мен. И твойта усмивка разпръсната
широко над мрачната строгост,
навлезе в мен.
1913 г.