Алберт Остермайер
Падане на температурата

да съм щастлив това няма да стане

никога мога така да живея обаче

не ме питай как от време на време

обичам дори & си плащам в брой

с мечти които си отиват преди да

дойдат и от това аз

отивам по дяволите полагам сърцето си върху

нечие друго и то ме наранява

с удари на какво още да се надявам

очите ми са отворени дланите

мръзнат копнежът е стар &

студен смъртта все пак е по-студена което

би могло да ме стопли

 

1997