Венцеслав Константинов
Дурс Грюнбайн

Дурс Грюнбайн (р. 1962) е немски поет, белетрист, есеист и преводач, роден в Дрезден. Закратко изучава театрознание в Берлин и сътрудничи на различни списания.

Първата стихосбирка на Дурс Грюнбайн, която излиза още докато съществува ГДР, е „Сива зона сутрин“ (1988). След падането на Берлинската стена и обединението на Германия през 1989 г. поетът предприема редица пътувания из Европа, Югоизточна Азия и САЩ. Поканен е като гост-лектор в катедрата по германистика на Нюйоркския университет, а също във Вила Орора в Лос Анджелис. Публикува още стихосбирките „Лекция за основата на черепа“ (1991), „Гънки и клопки“ (1994), „На скъпите покойници. 33 епитафии“ (1994), „От лошата страна“ (1994), „След сатирите“ (1999), „Ухото в часовника“ (2001), „Обяснена нощ“ (2002), епоса в стихове „За снега или Декарт в Германия“ (2003), „Порцелан. Поема за гибелта на моя град“ (2005), „Мизантропът в Капри“ (2005) и „Стихотворения I–III“ (2006). Негови творби са преведени на английски, френски, испански, италиански, руски, японски и др. Поетът се установява да живее в Берлин.

За творчеството си Дурс Грюнбайн получава редица литературни награди и отличия, между които „Николас Борн“ (1993), „Петер Хухел“ (1995), престижната награда „Георг Бюхнер“ (1995), „Литературната награда на град Марбург“ (2000), „Premio Nonino“ (2000), „Фридрих Ницше“ на провинция Саксония-Анхалт (2004), наградата „Фридрих Хьолдерлин“ на град Бад Хомбург (2005) и „Берлинската литературна награда“ (2006). Грюнбайн е член на Берлинската академия на изкуствата, на Академията за език и поезия, на Свободната академия на изкуствата в Лайпциг и на Саксонската академия на изкуствата.