Барбара Кьолер
Rondeau Allemagne ^[0]

Търпя земята си, но ходя като чужденец

С любов, която тласка ме през граници отвъд,

Сред небесата. Всеки да оглежда своя път;

Търпя земята си, но ходя вече с чужденец.

 

С любов, която тласка ме през граници отвъд,

Ще наруша спогодбите, та нещо да възкръсне

И ще се смея, а сърцето ми ще се разпръсне

С любов, когато тласка ме през граници отвъд.

 

Сред небесата всеки да оглежда своя път:

Развява се парцалът в кръв, а цепелинът пада.

Земя не виждам: май въжето ще ме изненада

Сред небесата. Всеки да оглежда своя път.

 

1988