Уве Колбе
Не

Представи си, че можеш да казваш „Не“.

Майка ти стои на вратата,

а ти казваш „Не“, слизаш по стръмния

хълм с ветрената мелница и казваш „Не“

под хладкия дъжд.

Вървиш по някаква улица,

високо се смеете, а ти казваш „Не“.

Пътувате с автобус и се удивлявате

на света, докато ти казваш „Не“.

Обикаляш градовете

с твоето „Не“ и имаш успех.

Изкушаваш се да вземеш парче

сладкиш с ревен и казваш „Не“

на другата бира, казваш „Не“

на нощта, „Не“ на маната,

„Не“ на царевичния бръмбар, „Не“

на щастието, което така изглежда, „Не“

на очите, които се взират

с надежда, „Не“ на дланта,

която лежи в твоята длан, „Не“

казваш ти и клатиш глава, а утре

дланта е тук, все още тук

са дланта и ръката и уханието,

представи си, че си казал „Не“

на животното, представи си твоята сила,

още по-голяма, представи си твоето „Не“, не,

представи си величието на твоето „Не“,

представи си един „Не-живот“,

как казваш в лицето „Не“,

казваш го утре, казваш „Не“ сега

и печелиш от другата страна

на твоето „Не“, зад играта, не,

в пълен галоп напускаш играта

и печелиш красотата, но

„красота“ не е точната дума,

докато ти я разглеждаш:

твоето „Не“ жили, тези „Очи-Не“,

а това е началото.

 

2000