Уве Колбе
Берлин, началото на декември

Ти не съществуваш.

 

Мълчиш с цяло гърло.

 

Повръщаш деца, вместо да ги раждаш.

 

Където ходиш, то е с чужденци. Краставо животно!

 

Как съм можел някога да те обичам?

След тебе не обичам вече никой град.

 

От многото изкуствена коса на твоите проститутки

лицето ти изглежда сякаш е забравено от Бога.

 

Дайте ми разтухата на кръчмите!

 

Зимата ще те изтърси от календара,

астматичен капан, воняща мутра,

жълта урина в сивия сняг.

 

А твоят студ ме пари

както никой друг.

 

1994