Ралф Ротман
Любовен убиец

        Зърнах искрящия ти поглед сред дима, тези

твои бедра като мълнии — това ме възпламени

и паднах в нозете ти,

замаян от джина.

 

        Сега на врата ми увисват желязната ти усмивка,

пороят от твои писма

и това, че кръстосваш тук всяка вечер

в златния боен кораб „Любов“.

Сега бутилката с джин е празна.

 

        Прости, че не мога да дишам

под твоето русо слънце,

че не ме топлят вече твоите обятия.

Прости, че те заговорих тогава

с едничка мисъл в главата,

а другите — кой знае къде…

 

1984