Урзула Крехел
Из „Към средината“

Поех рекичката от детството на гръб

с трева в устата с мъртви риби

гърбът не ме болеше и с трева

ни удар на весло ни члун, поех я

без труд и я понесох надалеч в полето

полето толкоз равни разчленени пътища

ребрата бяха здрави също рамената

не ме боляха, а в устата чужд език

но твърде малка си оставаше рекичката безмълвна

в голямото поле с трева в устата

течеше и църцореше в една следа

в голямото поле на разчленени небеса

не бях си и помисляла, че ще я нося още

с възхита с мъртви риби аз поех

рекичката от детството тъй равна и безгласна днес

устата и гърбът изправени към слънцето

зелени стръмни склонове навред и я понесох надалеч

 

2006