Юрген Теобалди
Която и да си

Не винаги те виждам

с моите очи, виждам те и

с твоите очи, картина след картина

кръжи в наплива пред ретината.

Има разни обяснения

и все пак всички си приличат, сенки,

стичащи се над листата.

Но ако картината не зная,

все пак я виждам,

с така наречените собствени очи,

които тъкмо гледат облаците как

над върховете там на Алпите

от вулкани и от сняг изригват.

Сред тях ти беше у дома си —

и пак е тъй.

Сега не се нуждаеш повече от никого,

който да те вижда с твоите очи,

и все пак не е напразно,

каквото следва от това, а то е,

че вече, както казват, дишаш,

и внезапно спираш.

Ела в най-хубавата си премяна.

Огледай се.

Кажи ми кого виждаш.

Които и да сме,

тук не сме завинаги.

 

1992