Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm

История

  1. — Добавяне

Не винаги те виждам

с моите очи, виждам те и

с твоите очи, картина след картина

кръжи в наплива пред ретината.

Има разни обяснения

и все пак всички си приличат, сенки,

стичащи се над листата.

Но ако картината не зная,

все пак я виждам,

с така наречените собствени очи,

които тъкмо гледат облаците как

над върховете там на Алпите

от вулкани и от сняг изригват.

Сред тях ти беше у дома си —

и пак е тъй.

Сега не се нуждаеш повече от никого,

който да те вижда с твоите очи,

и все пак не е напразно,

каквото следва от това, а то е,

че вече, както казват, дишаш,

и внезапно спираш.

Ела в най-хубавата си премяна.

Огледай се.

Кажи ми кого виждаш.

Които и да сме,

тук не сме завинаги.

 

1992

Край