Юрген Теобалди
Как живеят днес поетите

След като проучих биографии, изследвания

върху поети, изготвени от любители на техни стихове,

често се питам как живеят днес поетите

и какво ли правят, когато не творят.

Като занаятчийски ученик бях чел, че поетите

преди Първата световна война свършвали в лудница

или употребявали само най-скъпи парфюми. Опивали се

от собствените си слова, а не от бира като моите

колеги, и въобще били изтъкани от странности.

Носели утринни халати от коприна и за всеки

посетител имали запас от остроумия.

След Втората световна война те се отказали

да слагат вратовръзки, но остроумията останали.

Във фирмата се шмугвах в тоалетната и прав

пишех стихове за боксови срещи, панаири

и изгубени любови под колоните на мо̀стове.

Бях стеснителен като моите приятели. Вечер

отивахме в кръчмата и се натрясквахме

до козирката. Беше страшно, искам да кажа

беше хубаво. В събота играехме на футбол,

а след това отивахме в кръчмата.

Никой от приятелите ми не стана поет, а

всички поумняха. Сега се виждаме

по демонстрации, след това отиваме

в кръчмата. Пием повече от преди, но и

повече носим. Вече не сме стеснителни,

на масата ни седят жени, и така

след четвъртата или петата бира

често се питам как живеят днес поетите

и какво ли правят, когато не творят.

 

1974