Фолкер Браун
Ние и вие

Този път на жаждата по склона,

осеян с частни къщици и интереси,

с редакционни вилички

и докторски отличия, в които се укриваме…

Златната среда — общ белег

на истината, гладка като челото

на самодоволник. Все още гордо бродим

през умерения пояс

и бавно — докога ли? — се измъкваме…

 

А вие, обезпокоени братя

от другите градища: не ни сочете

вашите тротоари, път не са за нас —

те се извървяват на колѐне и блестят

от мълчалива пот:

                                можете да вършите,

каквото щете, но няма току-тъй да се спасите

от тази ваша заразена зона — думите и песните ви

ще останат без последствие, а само с приказки

не ще се отървете.

 

И как ли ще прехвърлим склона

без труд и мъка, щом по камънака

прилепяме със всяка стъпка и дребничките си

желания? Ще се отвърнем — но кога? —

от тази наша гордост, копие, забито в собствената

плът, отровно жило. Отдавна пътищата

са подготвени от погледите ни,

открити са тържествено: да тръгнем само

и много нещо е възможно.

 

За вас не е възможно нищо:

преградите, които ние чупим,

пред вас страната ви издига.

Така ще изживеете повторно

миналото ни,

                        но то ще протече за вас по-бързо.

Не се ослушвайте смутени все за песента

на галския петел: не искайте от нас

да ви изчакваме.

 

Какво не е възможно тук

по нашия свободен път! Ще полетим,

щом само снемем длани от спирачките.

Това е овладяно, в ръцете ни, постигнато —

ще се разпука като мълния, разцъфнала

в историята: само да поискаме,

да пожелаем, да го сторим —

а то от нас зависи.

 

1970