Кристоф Мекел
Любовно стихотворение

1

На бляна котвата къде изчезна!

Денят се носи в бясна надпревара

с нощта и праща сетния светлик.

 

Каква е помежду ни тази бездна —

препуска тя с жребците на кошмара

и къса червеи от своя лик.

 

Все с нас е тя, дори в съня ни влезна,

поискаме ли в гроба да ни вкара,

„Не ви познавам!“, ще отвърне в миг.

2

Каквото виждаш в здрача озарено

сред портокали, джанки и жасмин,

то куче грозде е, но овлажнено,

блести като окото на делфин.

 

Под сенките се люшкат портокали,

две вдъхвания — сол и джанков цвят;

нощта открадва звездните кристали

и с бисери обкичва твоя врат.

 

1967